Мили приятели, тази година започва с едно огромно предизвикателство за мен в личен план. Знам, че всички вече знаете колко важни са за мен планините и върховете. Планината ме разтоварва напълно от забързаното ежедневие и ме зарежда с енергия. Пътя ми към всеки връх е изпъстрен с множество равномерни стъпки, между които вдишване и издишване. Познавам шепота на ручеите и поточетата в Рила, Пирин, Родопите и Стара планина… докоснах се до ледените и кристални езера в България… чувам още как свири лирично вятъра като кавал, извивайки се между вековните борови и букови гори… чувам го и как свисти преплитайки се във въжето към връх Ботев… пред очите ми са спиращите дъха гледки на северната стена на Вихрен, и от върховете Мальовица, Полежан и Кутело… а изгрева посрещнат на Мусала е запечатан в съзнанието ми завинаги… видях отвеси и смразяващи пейзажи в Алпите… бях на 3045 метра н.м.в. с единия крак във Франция с другия в Италия… Всичко това съм ви разказвал в годините със снимки.
В последните три години не успях да осъществя пътувания до Алпите и Кавказ, пропускайки изкачвания на Монблан и Елбрус и ето ме сега в подножието на покрива на Африка връх Ухуру в планината Килиманджаро.
Дали ще успея и Ухуру ще ме допусне зависи само от вдишването и издишването между равномерните стъпки към върха.
Дали ще успея и Ухуру ще ме допусне зависи само от вдишването и издишването между равномерните стъпки към върха.
