Сушен плод от шипка
Още в древността шипката е призната като ценно и лечебно средство. Бащата на медицината, Хипократ, а и други древногръцки учени като Теофраст и Диоскорид са оценявали високо ползите от шипковия плод. Предписвали са го като противовъзпалително средство за множество различни заболявания.
Шипковият плод е истински „поливитаминен концентрат“ – в природата не съществува друг естествен продукт, който да е така богат на различни витамини – С, Е, В1, В2, К, D, А (каротин), РР, Р. По съдържание на витамин С шипковия плод няма аналог в растителния свят (500-2500 мг) на 100 грама плод. По съдържания на витамин В1 и В2 тя се нарежда на първо място, а по количествата каротин – на второ. Шипката е богат източник на пектин, флавоноиди и желязо, органични киселини (лимонена и яблъчна), захари (предимно захароза, около 2.5%), дъбилни вещества и минерални соли (около 3.25%), най-вече калиеви (около 512 мг%), калциеви (около 50 мг%), фосфорни (около 54 мг%), натриеви (около 47 мг%) и магнезиеви (около 122 мг%) соли. Също така има високо съдържание на есенциални мастни киселини: линолова киселина - омега 6 и линоленова киселина - омега 3, както и антиоксидант бета каротин.
От захарите в нея се срещат фруктоза, глюкоза, захароза. Богат е също така и съставът й на скорбяла, белтъчини, дъбилни и пектинови вещества, азотни вещества.
Богатото съдържание на комплекса от полезни вещества прави шипката невероятен имуностимулатор и здравословна добавка с мощно противовъзпалително действие, подпомага и поддържа костите и ставите здрави. Поради високото съдържание на витамин С, шипките има диуретичен ефект и също така подобряват окислително-редукционните процеси в клетките и пропускливостта на капилярите.
Приемът на сушен плод от шипка води до следните ползи:
Има противовъзпалително действие;
Подобрява съпротивителните сили на организма и имунитета му;
Намалява риска от инсулт и инфаркт;
Подобрява сърдечната дейност;
Стимулира кръвообращението;
Спомага за понижаването на кръвната захар;
Подпомага обмяната на веществата ;
Подпомага дейността на черния дроб;
Спомага за забавяне развитието на атеросклерозата и стерилитета;
Препятства възпаление на стомашно-чревната и бронхиална лигавица;
Препятства развитието на гнилостни бактерии в червата.
Желязо (като Iron Bisglycinate)
Желязото е минерал от крайна необходимост и важна съставна част на протеините, участващи в транспорта на кислород и в обмяната на веществата. Почти 2/3 от желязото в тялото се съдържа в хемоглобина - отговорен за пренасянето на кислород от белите дробове към всички тъкани в организма. По-малки количества желязо се намират в миоглобина - отговорен за преноса на кислород до сърцето и скелетните мускули, както и в ензимите, които съдействат за протичане на биохимичните реакции в клетките. Около 15% от желязото в организма се складира за бъдещи нужди и се активира, когато приемът на храна е ограничен. Останалото количество желязото се намира в тъканите, като част от протеините, които подпомагат функциите на организма. Дефицитът на желязо се среща по-често при жените – те губят желязо по време на менструация и са склонни да приемат храна с ниско съдържание на този елемент.
Дефицитът на желязо води до анемия - състояние, при което съдържанието на червени кръвни телца е недостатъчно. Посредством тях, желязото помага за снабдяването на целия организъм с кислород. Също участва в превръщането на кръвната захар в енергия. Желязото доставя енергията за производството на ензими, участващи в образуването на нови клетки, аминокиселини, хормони и невротрансмитери. Подпомага имунната система, детоксикацията на черния дроб, обмяната на мастните киселини, синтезът на карнитин и невротрансмитерите серотонин и допамин. Желязото е съществено за производството на колаген и еластин, които осигуряват целостта и еластичността на органите и тъканите. Използва се при лечение на синдрома на неспокойните крака.
Вегетарианците приемат по-малко желязо, а желязото, което приемат, се усвоява в по-малки количества. В резултат на това те имат ограничени запаси от него. Железният дефицит не се причинява задължително от липсата на желязо в храната. Често съществува скрита причина, като загуба на желязо поради менструация например. Бременните жени, трениращите, хората, които приемат редовно аспирин и тези, които имат паразитни инфекции, хемороиди, язва, язвен колит, болест на Крон, рак на стомашно-чревния тракт, и други състояния, свързани със загуба на кръв или малабсорбция, има вероятност да развият дефицит на желязо. Новородени, живеещи в централните части на градовете са с по-висок риск от развитие на желязодефицитна анемия и като резултат по-често страдат от забавяне в развитието. Пристъпите на задушаване са чест проблем, засягащ около 27% от здравите деца. Тези пристъпи се свързват в желязодефицитната анемия.
Приемът на Желязо (като Iron Bisglycinate) води до следните ползи:
Засилва устойчивостта на организма срещу различни заболявания;
Подобрява съпротивителните сили на организма;
Бори успешно със симптомите на стрес и депресия;
Използва се за третиране на железодефицитна анемия;
Участва в мнозина важни процеси и подпомага кръвообръщението;
Играе важна роля в процеса на дeтoкcикaциятa нa чepния дpoб;
Спомага за набавянето на кислород до мозъка, черния дроб, сърцето, мускулите и тъканите;
Спомага за нормалното образуване на червени кръвни клетки и хемоглобин;
Има огромно влияние върху мисловната функция и енергийния метаболизъм;
Основен участник в ензимните реакции;
Играе ключова роля в процесите на растеж в организма;
Предотвратява умората и допринася за свеж вида на кожата и равномерен тен.
Фолиева Киселина
Фолиевата киселина, наричана още витамин B9, е един от най-важните за здравето, Тя помага на клетките да се размножават. Необходима е за образуването на плацентата и за изграждането на костния мозък на ембриона. Тъй като организмът не произвежда витамина, той трябва да се набавя най-вече чрез храна или под формата на хранителни добавки. Фолиевата киселина е и единственото хранително вещество, при което потребностите на бременната са увеличени двойно. Необходимото количество при бременните жени е 400 мкг (0,4 милиграма) дневно. Най-добрият ѝ източник са суровите зелени зеленчуци – маруля, спанак, грах, магданоз, броколи. Фолиева киселина има и в хляба, черния дроб, меките сирена, цитрусовите плодове, овесените ядки, пшеничните зародиши.
Трудно се достига достатъчен прием на този витамин чрез храната, особено по време на бременност. Ето защо, за избягване на фолиев дефицит се препоръчва приемането допълнително на фолиева киселина като хранителна добавка.
Достатъчната консумация на фолиева киселина намалява риска от вродени увреждания на бебето до 70% като спомага за правилното развитие на гръбначния стълб и мозъка и доброто развитие на клетките. Витаминът оказва и положително въздействие върху организма на бъдещата майка – тонизира и намалява нивото на стресовите хормони. Особено полезен е за жени, склонни към анемия.
Дефицитът на фолиева киселина в организма предизвиква нарушения на клетъчното деление, най-изявено в бързо регенериращите (възстановяващите се) тъкани. Дефицитът и, заедно с дефицита на витамин В12 водят до нарушения в образуването на червените кръвни клетки в гръбначния мозък и до мегалобластна анемия. Установено е, че дефицитът на фолиева киселина увеличава риска от някои видове рак, което е свързано с неефективния синтез на ДНК и нарушаване на клетъчната физиология и структура. Фолиевият дефицит най-често се свързва с по-голяма заболеваемост от рак на дебелото черво.
Фолиевата киселина, заедно с витамин В6 и витамин В12 играят важна роля в метаболизма на сяра съдържащата аминокиселина метионин и техният дефицит води до натрупване на биопродукта хомоцистеин, който предизвиква атеросклеротични промени в кръвоносните съдове. Установено е, че недоимъкът на тези три витамина в организма води до увеличаване риска от сърдечно-съдови заболявания, включително коронарна болест на сърцето и мозъчен инсулт.
Приемът на Фолиева киселина води до следните ползи:
Засилва жизнения тонус и имунитета;
Подпомага дейността на белите кръвни клетки и синтеза на антитела;
Подпомага формирането на хемоглобина;
Подобрява функцията на сърцето;
Намалява риска от инсулт;
Предпазва от отлагане на атеросклеротични плаки;
Поддържа еластичността и добрия тонус на кожния епител и здравината на косъма;
Предпазва от пролетна и хронична умора;
Намалява риска от депресия и тревожност.
Витамин В12 (като Methylcobalamin)
Витамин В12 - Метилкобаламин е жизнено необходим за нормалното функциониране на човешкия организъм. Подсилва имунната система, допринася за нормалното функциониране на организма, поддържа метаболизма и сърдечната дейност. Допринася за поддържане на нормалното състояние на нервната система, енергийния метаболизъм и сърдечната функция.
Витамин Б12 представлява комплекс от кобалт в ядрото и връзки към други съединения. Формите на кобаламин, които са активни в организма са цианкобаламин, метилкобаламин, аденосилкобаламин, хидроксокобаламин. Комплексът от кобаламин-IF се прихваща от рецептори в тънките черва, като след това вътрешният фактор се разпада, а кобаламинът става част от друг комплекс, за да стигне до всички клетки в тялото.
Ествественият прием на кобаламин най-често се случва чрез хранене с животински продукти. В тях кобаламинът е в комплекс с протеин, за да се съхрани и транспортира. Когато попадне в организма, този компелкс преминава през няколко етапа на обработване, като след стомаха, кобаламинът се свързва с вътрешния фактор.
В условията на недостиг на този витамин се развива анемия, лигавични увреждания и неврологични смущения. Освен това витамин В12 понижава кръвните нива на вредния хомоцистеин. Затова е важно да го приемаме в достатъчни количества.
Когато има проблеми с усвояването или приема, примерно – при вегани, е необходимо да се изпозлват хранителни добавки, които съдържат активни форми на витамин B12.
Приемът на Витамин В12 (като Methylcobalamin) води до следните ползи:
Спомага за нормалното функциониране на имунната система;
Подпомага сърдечно-съдовата система;
Допринася за нормалното състояние на артериите;
Поддържа нормалното състояние на нервната система;
Предоставя ефективна подкрепа за мозъка;
Насърчава бдителността и способността за концентрация;
Допринася за поддържане нормалните нива на енергия и жизненост;
Може да бъде от полза при проблеми със съня;
Успокоява симптомите при астма и алергии;
Подобрява настроението и облекчава стреса;
Намалява риска от развитието на заболявания свързани с паметта (деменция, Алцхаймер);
Предотвратява трайни увреждания на нервната система;
Засилва концентрацията;
Подобрява паметта.
