здравейте приятели, ние от Балевски и Киров ООД в синхрон със социалната си политика решихме да подкрепим българското кино. Първия проект в това наше начинание е филма на режисьора Ивайло Спасов - ЛУДИСЕЯ
Римският натуралист Плиний нарича растението шипка с името Кучешка роза (Dog rose), защото вярва, че коренът на растението може да излекува ухапване от бясно куче. Хипократ също обсъжда в писанията си ползите от шипката (Rosa canina L.), но растението става наистина известно през Втората световна война, когато във Великобритания е спрян вносът на пресни цитрусови плодове и правителството организира бране на грозде и шипка, заради богатото съдържание на витамин С. Без витамин C (аскорбат) е имало сериозна опасност от заболяването скорбут, което ако не се лекува, би имало дори фатален изход. Тогава шипковият сироп е станал основен източник на аскорбиновата киселина, с което е предпазвал населението от скорбут [ref. 1].
Мили приятели, тази година започва с едно огромно предизвикателство за мен в личен план. Знам, че всички вече знаете колко важни са за мен планините и върховете. Планината ме разтоварва напълно от забързаното ежедневие и ме зарежда с енергия. Пътя ми към всеки връх е изпъстрен с множество равномерни стъпки, между които вдишване и издишване. Познавам шепота на ручеите и поточетата в Рила, Пирин, Родопите и Стара планина… докоснах се до ледените и кристални езера в България… чувам още как свири лирично вятъра като кавал, извивайки се между вековните борови и букови гори… чувам го и как свисти преплитайки се във въжето към връх Ботев… пред очите ми са спиращите дъха гледки на северната стена на Вихрен, и от върховете Мальовица, Полежан и Кутело… а изгрева посрещнат на Мусала е запечатан в съзнанието ми завинаги… видях отвеси и смразяващи пейзажи в Алпите… бях на 3045 метра н.м.в. с единия крак във Франция с другия в Италия… Всичко това съм ви разказвал в годините със снимки.
Дива роза е едно от имената, с които наричат шипката (Rosa Canina L.). Валентина Славова - Парфюмерист и консултант в областта на натуралната козметика и парфюмерия: През пролетта шипковите храсти радват очите със своите слабо ароматни цветове, които варират от бяло през бледо до наситено розово, а през есента се открояват с плодовете си, обагрени в оранжево до яркочервено. Неслучайно още от древността шипката като част от семейството на розите се е свързвала с красотата и любовта.
Шипковия плод – познат, достъпен, полезен. Д-р Михаела Нисторова "Изследвания в областта на храненето и диетиката": Знаете ли всъщност, че шипката е „Царицата на билките”? Природата е превърнала плодовете на шипката в своеобразен склад на витамини. Още в дълбоката древност, когато хората разчитали на народната медицина, древногръцките учени Теофаст и Диоскорид, предписвали шипковия плод, като противовъзпалително и антиоксидантно средство. Шипката е изключителен плод с много високо съдържание на витамин C, в съчетание с витамините В1, В2, К, Е, А и РР. Плодовете са наситени с минерали като цинк, селен, калций, калий и магнезий, както и са изключително богати на така необходимите за човешкия организъм каротеноиди и флавоноиди.
Вижте каква е връзката. Тази събота, 13 март, 12.30 часа по БНТ1.
Наричан еликсир на младостта, витамин Е е семейство от мастно-разтворими витамини, които са активни в рамките на тялото. Една част от членовете на това семейство се наричат токофероли и включват алфа-токоферол, токоферол бета, гама-токоферол и делта токоферол. Други членове на семейството на витамин Е са така наречените токотриеноли и включват алфа, бета, гама и делта токотриенол. Витамин Е е антиоксидант, който помага за предпазването на клетъчните мембрани от увреждания, причинени от свободните радикали и предотвратява окисляването на лошия холестерол. Той също така играе роля в производството на червени кръвни клетки и помага на тялото да използва пълноценно витамин К, последният от които е важен за здравето на сърцето.
Съвременната история на витамин D започва в средата на 1800 г., когато се забелязва, че градските деца са по-склонни да имат рахит, отколкото селските деца. Половин век по-късно Палм съобщава, че децата, отглеждани в слънчев климат, на практика никога не са развивали рахит. Витамин D, известен като “слънчевият витамин” e мастноразтворимо съединение, съставено от витамин D1, D2 и D3. Въпреки името си, това не е обикновен витамин, а стероиден хормон, който има способността да влияе на около 2000 гена в човешкия организъм. Само един пример за важен ген, който витамин D регулира, е способността на организма да се бори с инфекции и хронично възпаление. Той също така произвежда над 200 антимикробни пептида, най-важният от които е кателицидин, естествено срещащ се широкоспектърен антибиотик. Това е едно от обясненията защо витамин D е толкова ефективен срещу настинки, грип и респираторни заболявания. Известни са и много други ползи за човешкия организъм от “приема” на витамин D, включително поддържане на здрави кости и зъби. Голям брой проучвания доказват, че може да предпази от заболявания като рак, диабет тип 1 и 2, множествена склероза, а неговият продължителен дефицит да е техен катализатор. За витамин D вече съществуват достатъчно научни факти, доказващи неговата превантивна и лечебна функция. Най-добрият начин да си набавим нужния ни витамин D, всъщност не е чрез храната или хранителните добавки, а чрез редовно излагане на слънчева светлина. Съвременният начин на живот обаче, често ни възпрепятства да си набавим здравословно количество от мастноразтворимото съединение по натурален начин. Редица проучвания твърдят, че между 70 и 80% от европейците имат недостиг на витамин D, както и че много болести и здравословни състояния могат да се усложнят при продължителния му дефицит. За да се избегне недостиг на веществото е необходимо по-често излагане на слънчева светлина съчетано с разнообразно и балансирано здравословно хранене. Приемането на хранителни добавки с витамин D може сериозно да помогне за доставянето на необходимото дневно количество от витамин D в организма на човека за поддържане на добро здраве.
Витамин С не може да се синтезира от организма, затова е много важно постъпването на оптимално количество чрез храната. Световно известният автор Ърл Миндъл в своята книга Библия на витамините през 21-ви век пише: "Шипката е най-богатият естествен източник на витамин C. Той се произвежда в плода на розата след отпадане на венчелистчетата. Шипковите плодове съдържат биофлавоноиди и други ензими, които помагат на витамин С да се усвои максимално от организма". Съдържанието на витамин С в Шипката варира в границите от 1700 до 7000 мг. в килограм плод. Moже да се каже, че едно от най – важните свойства на аскорбиновата киселина (витамин С), открито през последните десетилетия, е антиоксидантното й действие. Както други природни антиоксиданти, и тя има забележителното свойство да улавя и неутрализира свободните радикали образувани при т.н.окислителния стрес в клетките.Както е известно, те окисляват белтъците, липидите и ДНК молекулите, разстройват нормалната обмяна на веществата и стават причина за възникване на различни заболявания. Кооперативното действие напр. на токоферолите, каротеноидите и аскорбиновата киселина предпазват липидите и другите молекули от окисление. Така, сам или с други антиоксиданти, витамин С стои на своя боен пост в клетките и воюва срещу сводните радикали, които се срещат както в хидрофилна така и в липофилна среда. Много са доказателствата, които съществуват за противовъзпалителната роля на витамин С, защитните му функции при сърдечно-съдови и канцерогенни заболявания и много други болести. Въпреки старата и богата история, въпреки многобройните доказани здравни ефекти, витамин С, остава вещество с все още мистериозни и не напълно изяснени функции. Независимо от това, безспорно, ползата от него е неопровержима, а ШИПКАТА си остава световният шампион по съдържание на витамин С!
Аз не мога да кажа колко е той стар, а и никой от разпитваните по-късно не можа да ми каже колко дълго живее, дали стига годините на столетните дъбове и чинари, или е още по-стар от тях, от времето на Атлантида, на зверогущерите и на мамонтите, и на всички ония грозни твари, чиито вкаменени кости намираме в наше време утаени в скалите, в земята или във въглищните пластове; ако шипковият храст умира непрекъснато, то той има способността и да възкръсва непрекъснато, защото на мястото на остарелите и умиращи пръчки всяка година се появяват млади издънки, те застават веднага на стража, караулят пред смъртния одър на умиращите и когато умиращите умират, то те умират прави, поддържани от жилави млади издънки. Смъртта на всяка една част от шипковия храст е продължителна, но и след смъртта си тази част остава вградена в крепостта още дълги години. Казвам крепост, защото мисля, че този храст изгражда и поддържа себе си като постоянна крепост, обърната едновременно към всичките посоки на света, и това той е започнал да прави още от самото сътворение.”
Присъедини се към нас за едно вълнуващо пътешествие в необятния свят на „Царицата на билките” – Шипката
© 2020 Balevski & Kirov. All rights reserved | дизайн Инфоцентър Трявна
