Приказка за Шипковия храст

2020-10-05

Аз не мога да кажа колко е той стар, а и никой от разпитваните по-късно не можа да ми каже колко дълго живее, дали стига годините на столетните дъбове и чинари, или е още по-стар от тях, от времето на Атлантида, на зверогущерите и на мамонтите, и на всички ония грозни твари, чиито вкаменени кости намираме в наше време утаени в скалите, в земята или във въглищните пластове; ако шипковият храст умира непрекъснато, то той има способността и да възкръсва непрекъснато, защото на мястото на остарелите и умиращи пръчки всяка година се появяват млади издънки, те застават веднага на стража, караулят пред смъртния одър на умиращите и когато умиращите умират, то те умират прави, поддържани от жилави млади издънки. Смъртта на всяка една част от шипковия храст е продължителна, но и след смъртта си тази част остава вградена в крепостта още дълги години. Казвам крепост, защото мисля, че този храст изгражда и поддържа себе си като постоянна крепост, обърната едновременно към всичките посоки на света, и това той е започнал да прави още от самото сътворение.”

Расте в гори, край реки, в равнини и планини до 2000 m надморска височина из цялата страна. Среща се в България, Северозападна Африка и Западна Азия, като е пренесена и в Северна Америка.

Най-често се използват плодовете на шипката, които природата е превърнала в своеобразен склад за витамини. Плодът е характерен с богатото съдържание на витамин C, каротин (провитамин A), ликопен, пектин, вит. B1 и B2, както и от витамините PP, K. По съдържанието си на витамин C шипковия плод няма аналог в растителния свят! Обичайно пресните зрели плодове съдържат до 600 мг (на 100 грама плод) витамин C, според някои източници – до 2 грама (при определени сортове). В семената се съдържа витамин E. Високо е съдържанието на минерални соли – най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и др., флавоноиди (кемпферол, кверцетин, рутин). Така шипката превъзхожда по съдържание на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор много плодове и зеленчуци.

Предците ни смятали, че Шипката притежава добра магия. Приписвали ? чудодейна сила, способна да възроди пламъка на чувствата. Според астролозите шипката е под доминацията на Луната. Шипката често се споменава в традиционните народностни представи и се използва в обредни практики с медицинска насоченост. Това се свързва с природните качества на шипката – здраво, жилаво плодно растение, чиито бодли могат да предпазват.

Повечето от билкарите я наричат „Царицата на билките“. Това се дължи на високото съдържание на витамин С, каротин (провитамин А), ликопен, пектин, витамини В1 и В2, РР, К. По съдържанието си на витамин С шипковия плод няма аналог. Съдържанието на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор в шипката е много по-високо отколкото в много плодове и зеленчуци.

Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката стимулира образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози.

Плодовете на шипката (Rosa canina) са широко използвани и от народната медицина от векове. В различните страни са прилагани за лечение на най-различни заболявания. В Китай – като средство, нормализиращо храносмилането и против глисти. В Тибет – при неврастении, артеросклероза, бъбречни заболявания. В Русия – при камъни в бъбреците, чернодробни заболявания, при язви, гастрити и колити.

В традиционната българска медицина плодовете от шипка се използват като високовитаминен източник, за повишаване защитните сили на организма, особено в късна есен, зимата и ранна пролет. Смята се, че шипката е особено полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Заради съдържанието на пектини и танини народната медицина използва шипката при стомашно-чревни и бронхиални заболявания.

Шипката често се споменава в традиционните народностни представи и се използва в обредни практики с медицинска насоченост. Това се свързва с природните свойства (качества) на шипката – здраво, жилаво плодно дърво, чиито бодли могат да предпазват. За прът на сватбеното знаме в Родопите деверът и зълвата отсичат шипкова пръчка. За направата на сватбените венци се използва символно сурова шипкова пръчка. В Пиринско не простират пелените на новороденото върху шипка, заради поверието, че там се крият самодиви, тъй като под тях самодивите слагали своята трапеза. Ако някой се разболеел от самодивска болест, защото е спал под шипка или друго опасно дърво, до него оставяли питки с мед и босилек, за да умилостивят самодивите.

Обратно